Мразя филмите. Или по скоро романтичните филми. В тях имаме един Ромео и една Жулиета, слагаме някакъв фактор между тях, те го преодоляват и заживяват щастливо.
В живота не е така. В живота Жулиета избира семейството си и зарязва своя Ромео, който вече е променил живота си заради нея. На него му е трудно, не стига че е скъсал с родители и приятели, отишъл е зад граница да я чака, ами и накрая се оказва, че любовта на живота му му бие шута. А тя си плюе на петите и избира най лесния за нея път.
В живота не е така. В живота Ромео не се обажда и оставя своята Жулиета да замине. А тя чака едно обаждане, смс или гласово съобщение на телефона си за да остане до него. Но от прекалена гордост, наш Ромео не оставя съобщение. Дори не набира телефонния номер. И тя отива в Гърция да бере маслини.
В живота той не се връща, защото е осъзнал грешката си. Той се връща само за да разчовърка раните и знае, че тя е давала живота си за него. Какво й пречи да утеши любовта си, след като той е бил наранен от друга. Той не се връща с признание за вечна любов.
В живота не е като по филмите. Нито той, нито тя оставят животите си за да гонят пеперуди в маково поле. Никой не къса с миналото си заради любовно приключение. Никой не рискува.
В живота тя го чака, а той не идва за да я обича.. Той идва заради други интереси. И го няма тридневния запой. И ги няма мечтите.
А да.. и това. В живота той не идва, когато ти липсва. (В по суровия живот ти изневерява).
Между другото, гледам сериала Men in Trees, който така ме вдъхнови!
Коментари