http://shhuus.нещо

Блогът ми се мести на адрес Временно неактивен

Заповядайте там да четете глупостите ми :Р

Страст

Навсякъде и само с устни
докосвай се до мен.
Улови ме с жадни пръсти-
да съм във твоя плен!

Събличай ме, дори когато
няма какво да съблека!
Накарай ме със пълно гърло
от страст името ти да крещя!

Влей във мен от твоята сила,
накарай ме да бъда звяр,
да бъда страшно мила,
да бъдеш моя господар..

Да хапя, когато ме целуваш
и гърба ти с нокти да дера,
да буйствам като ме прегръщаш,
в ръцете ти да изгоря..

Изпий страстта от мен,
безжизнена ме остави
и като настъпи новия ден
без да се обръщаш си тръгни!

Нови сили от липсата ти черпя,
крада си мигове любов наново,
когато случайно пак те срещна
да ти ги подаря отново…

Изображение

Терзания

Сълзите ми не са сълзи, а бодли –
дерат очите ми, когато плача,
а след тях остават кървави следи…

Така е, когато сърцето обича,
а го обичат само с лъжи.
Така е, когато душата се врича –
повтаряш мълчаливо „горчи!“…

Осъмваш вечно като скитница,
а нощем рониш от бодливите сълзи!

Ех, Любов, нима измамни са
твоите вечно красиви мечти?
Защо фатална е твоята игра?

И пак осъмвам с въпроси –
Кой, Как, Защо и Кога…
Но един в сърцето най – ми тежи:

„Обичах, но бях ли обичана?
Бях ли, кажи?!“

Red wishes

Преход

Ще имам ли сили
да събера всички частици
от сърцето ми
и да го сглобя?

Ще може ли отново да тупти
без да го боли
и дали ще позволи
да го обичат някога?

А ще успее ли
пак да се влюби?..

HBD

Happy Birthday, idiot! 

Be happy! 🙂

My Happy Place

Когато съм разочарована от живота и съм в някакъв вид депресия, си имам мое си щастливо място. То се намира в съзнанието ми и в такива моменти обичам да се прехвърлям там. А там аз съм господарка на емоциите си. Аз решавам колко, кога и на какво да се радвам и защо да страдам. 

И когато сърцето ми отново ме върне в реалността, разума ми напомня, че всеки сам контролира приоритетите си.

Шоколадови пръчици!

За идеален завършек, просто поръсете една лъжичка шоколадови пръчици. В кафето си, върху кексчето си или каквото ядете и пиете. Една лъжичка удоволствие!

Някакъв си празник

Днес е 14ти февруари. На този ден изниква казус почти равен на Левски или ЦСКА.

Свети Валентин или Трифон Зарезан. В зависимост от семейния ви статус отговорите са различни. Щастливо обвързаните си правят изненади обичайки се, а самотниците пият вино и.. пият вино.

Аз на този ден съм сама. Снощи отпразнувах любовта към живота заедно с една приятелка. Беше забавно. Толкова забавно, че се наложи днес да релаксирам.

От друга страна пък, когато се прибрах ме чакаше валетнинка от баща ми (единствения мъж, освен брат ми, който винаги мисли за мен и ме поставя на първо място, който ме обича безусловно и винаги). Без да преувеличавам. Жеста беше мил, трогателен. Обичам го това човек.

И в чест на любовта към живота и семейството ми, си налях чаша червено вино. Наздраве.

След което пък започнах да размишлявам. На тема „Защо вече не пиша като преди“. А отговора е толкова лесен. Вече не си комуникирам на сериозни теми, които да запалят страстта в мен, които да запалят писателя в мен.

Липсват ми подобен тип разговори. Надявам се скоро да се отърся от простотията и мързела и да се свържа с приятелите ми, които обичат да мислят и да спорят с мен. Пожелавам си го за празника.

Честит празник, приятели! Дори да не сте щастливо влюбени, ви остава алтернативата да обичате живота!

Наздраве!

Photo Model

Снимката е дело на Милена Радева, модела съм аз.

Разбира се, не съм професионален модел, просто кифленски позирам. Но пък снимките ме карат да се чувствам добре и да се усмихвам. За това почвам поредица, през ден през два ще качвам снимка от фотосесиите, които Милена ми направи. Ей така, защото се харесвам.

Previous Older Entries

Чети блога ми на телефона си

RSS shhuus at edno23.com

  • Вероятно хранилката не работи. Опитайте отново по-късно.
%d bloggers like this: