Искам да плача и да изплача океан от сълзи!
Искам да викам, да викам до ранни зори…
Тялото ми безсилно остана, отпуснато плава по разни бурни реки…
Като лист съм отвята, от вихър запиляна по безширни, непознати страни…
Природните сили владеят тялото ми и духа,
тъй като от мене остана само на любовта праха…
Назовете болката ми със име, кръстете я някак,
напишете го после на надгробния ми камък…
Mariya's Blog 
сеп. 25, 2009 @ 23:47:41
Прекрасно е.Да, дори за мъката има определение, като „прекрасен“, защото е лично чувство, изпитвано от всеки в един момент, нещо интимно. Харесвам тези стихове, да пиша повече от това, като коментар, би било излишно.
сеп. 26, 2009 @ 11:45:42
Много добро.Кратко и силно.
февр. 21, 2012 @ 00:19:39
Брилянтно.
Но все пак, за всяка болка си има лек :]