Сватбата!

Жените имат странна сила над мъжете. Само с една дума могат да им причинят треска. Всички знаем коя е тази дума (не, не е ‘бременна съм’). Става въпрос за думата „СВАТБА”!

Не само, защото губят своята символична свобода, да бъдем честни – те никога не са имали свобода, винаги са били подвластни на нашите в***..!

Има няколко основни причини мъжете да се препотяват от тази дума. Вече спомената свобода, загубата на доста пари, както и страха им от жените в този период. (Жените са най-страшни, когато са бременни, заради бушуващите им хормони и когато се женят, защото… се женят). Ако по принцип жената крещи, когато готви сватба крещи двойно. Пропилява толкова много нерви и винаги си го излива на своя бъдещ съпруг. Просто защото всички планове се провалят.

Всеизвестен факт е, че жените имат ясна представа кога, къде, как ще се венчаят още от десетгодишна възраст. И колкото и трудно да ми беше да преглътна другия факт, трябва да отбележа – при мъжете не е така!

Наскоро с един от абонатите ми в скайп разговаряхме за сватби (често ми се случва последно време) и той ме светна за този факт. Останах изключително учудена, че на мъжете им е през *** какво ще се случи на съдбовния ден.

Общо взето, ясно ми е, че никой от силната половина от съсловието няма точно определен, конкретизиран, детайлен план, схема или график как ще протече, но все съм си мислила, че знаят поне няколко груби щрихи. От сорта на името на кума (често най-добър приятел от казармата) или поне град, където ще е церемонията. Което, като се замисля, няма как да се знае…

Оказа се, че съм живяла в заблуда. Тъй като този разговор ми разби представите, реших да направя мини статистическо проучване. Попитах познати и непознати мъже ‘Какво знаете за своя сватбен ден?’ и получих своя трясък в земята.

Болшинството казаха „Ще се напия!”, „От къде да знам?!”, „Че е доста далеч в бъдещето да го мисля!”, „Това не е мъжка работа, а женска.” и най-различни подобни изречения с един общ смисъл – „Не ме занимавай с глупости!”.

Имаше малък процент, които отговориха с имена на кумовете си (ура, не съм била съвсем заблудена), някои отговори бяха относно церемонията, дали ще е типична българска дандания или американски тип, а трети имаха конкретно кътче от България. Малко, но все пак имаше мъже с мнение и отношение.

И трябва да спомена, че имаше и друго становище по този въпрос, който изключваше сватбата като опция.

Не ми се обощава. За обощение, четете статията пак.

 

И специално за друг мой абонат от скайп – отбелязвам с подчертани букви ВИНАГИ ИМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ!