Red wishes

I need a proper hug

„Той е като лук, до утре можеш да го белиш.
Не и ако ползваш нож.”

Хубавия филм за мен е този, който не ми дава мира до самия му край. Този филм, на който стискам колкото и да ми се ходи по нужда, но няма да му дам пауза. Филм, на който тялото ми настръхва и тръпна в очакване какво ще се случи. Който ще ме развълнува, който ще ме накара да се замисля.

Този филм е такъв. Дори не знам какво да напиша за него. Като всяка лента и тази е за мечти, за кураж, смелост, доверие, семейните ценности и човечност. Най вече човечност. Да, тази сцена за малко да ме разплаче. Ще разберете за коя, когато гледате филма, ако не сте го направили вече.

И очакваш. Какво ще се случи после?  Кога ще изчезне, къде е драмата, кога е онова БУМ във всеки филм и после ТРЯС и накрая ЙЕЕ. Целият филм е БУМ!
Този филм е… Уникален. Заслужава си да гледам всички останали бози и да си губя времето с тях, щом накрая попадам на продукция като тази.

Всъщност, историята е за възможностите в живота. Всичко е възможно да се случи. И може да се случи със всеки. Филм не за това какво искат всички и защо го искат, а какво искаш ТИ и защо го искаш ТИ. Филм за доброто у хората, способността да си подаваме ръка. Преносно и буквално. Също много силна сцена.
Една смесица от много силни сцени, подредени в едно изящество. Като букет от пролетни цветя.
А това е живота. Живота е букет, всяко цвете е отделна сцена и само от вас зависи как ще си изиграете ролята. А актьорите във филма играят много добре. Но не трябва да забравяме факта, че сценария е писан по действителен случай.

Всеки е като лук. Вие имате ли нож?

I need a proper hug!